Преди няколко дни разговарях с част от екипа на вестник Стандарт на тема ритуали в сватбения ден. Момичетата ми споделиха, че в новия си брой ще пишат за сватба, която е събрала хора от три различни култури. Българка се жени за индиец, а от години младото семейство живее в Америка.
И така, решават да се венчаят, а пред тях стои интересният въпрос – “Как да съчетаем всичко в едно? Как да направим сватба, на която гостите да ни разберат, да включим както български, индийски, така и американски традиции? Как гостите ни и ние самите да останем доволни накрая?”
Помолиха ме да отговоря на няколко въпроса и така се роди цялото интервю, като една част ще бъде публикувана и на страниците на притурката “Горчиво” от вестник Стандарт, в събота – 11.09.2010 г. Надявам се да имат място за нас, защото тази събота, поради доста обемния материал не са успели да ни сместят. Пожелавам успех на притурката и на екипа отговарящ за списването и. А на вас -приятно четене!
Ето и първата част от интервюто:
Стандарт: Имат ли все още място традициите в сватбите у нас?
Me We: Да, разбира се! Интересно е да се отбележи, че вече „традициите не са това което бяха”, но те не са изчезнали от сватбения ден, дори напротив. Младоженците държат да има ритуали, но и тържеството да е по-разчупено. Днес по-скоро се наблюдава смесване и заимстване на чужди традиции в българската сватба отколкото липса на такива. Естествено не е добре да се прекалява с броя им, тъй като се отежнява самото събитие и има опасност на гостите да им доскучее. Всичко трябва да е умерено.
Обикновено младоженците избират да се венчаят в църква след сключването на граждански брак, но и това не е задължително. Това е най-хубавото на днешните сватби, че никой никого не задължава 
Булката и младоженецът избират това, което ще удовлетвори максимално както техните, така и желанията на роднините им.
Стандарт:Кои български традиции най-често намират място в сватбения ден?
Me We: Най- често младоженците включват и държат на следните традиции:
- криенето на булката, откупуването и извеждането от дома и – това е обичай от българската народна сватба, който се изпълнява с много весело настроение и до днес.
- сключване на църковен брак след гражданския. Тук се спазват всички ритуали. От влизането на младоженците в църквата със запалени свещи в ръце, обединени с панделка, до излизането им от храма, с хвърляне на жито, бонбони и стотинки от кумовете.
- Захранването на младото семейство с питка, сол и мед. Сега този ритуал се извършва в ресторанта, като в по-съвременния вариант дори участват и двете майки /на булката и младоженеца/. В миналото посрещането с обредния хляб е ставало в дома на младоженеца от свекървата.
- Ритане на менчето от булката. Което цвете изпадне първо – бялото или червеното, такава рожба ще се роди най-напред.
- Разчупване на сватбената пита над главите на младоженците. Този ритуал също се е видоизменил с годините. Смисълът на разчупването на погачата в миналото е бил „за берекет”, „за здраве”, а не както е сега да се види кой ще командва в семейството. Ролите са били ясни и строго определени.
- Играене пред кума с печена кокошка, а пред кумата – с торта. Тази традиция съвсем „не е това, което е била”. Навремето на така наречения „заложник”/петелджия/, обикновено е бил роднина на младоженеца, се е предавал срещу откуп червен жив петел. Петелът е бил предварително приготвен с торбичка жито, наниз от червени чушки и кърпа за чул. Естествено сега би било доста странно да се играе с жив петел в ресторанта пред кума. А традиция за танц с торта пред кумата изобщо не е съществувала. Тя е измислена в последствие може би, и аз не знам защо… за по-голяма веселба.
Стандарт: Има ли чужди традиции, които все по-често се използват на българските сватби?
Me We: Да, има доста чужди традиции, които все по-често дори заменят нашите български. Такива например са:
- хвърлянето на булчинския букет – католически ритуал;
- хвърляне на жартиера – също типично американска традиция;
- разрязване на сватбената торта – традиция, която се спазва на всяка българска сватба, макар и да не е традиционен български обичай.
- Друга традиция, която някои булки предпочитат да спазват е „ Нещо старо, нещо ново, нещо синьо и нещо назаем”. Това е поверие и идва от Викторианската епоха (19 век)